Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане

Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

Коментари

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност. Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо. Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...

Прочетете още

няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете, не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма

Прочетете още

свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо

Прочетете още

Парадокс на добрите намерения

Търсене в този блог